Пожарите на любовта
Казват мъдреците древни,
огнено вълшебство е любовта,
дъщеря на вятъра и цветната дъга,
с бял огън звънливо преражда света.
Тя е птица волна, с непокорни крила,
прелита дръзко над всички прегради
и пали в сърцата на млади и стари
своите луди, неугасими пожари.
Но дори белият ù огън да ни изпепели,
без любов много повече ще ни боли,
ще са безлични, безцветни нашите дни,
тъжни и безсънни ще будуват нощите ни.
Без любов ще сме като река без вода,
ще бъде животът ни само празна суета,
без любов губи смисъл всичко в света,
без нея мечтите ни ще умират в самота.
Любовта е вълшебна красива магия,
доброволни пленници на очите ù жадни,
пред нейната непобедима бяла стихия
всички коленичим и всички сме равни.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
