Гъст дим издига се в сърцето на Европа,

във пламъци изгаря символ на Париж.

Обилизва огънят старинна катедрала,

история изгаря древност надживяла.

Дим черен слънцето закрива,

и бавно вдига се към висините.

Изгаря храмът достолепен стар,

а огън парещ тежко хапе ни в душите.

Догаря, рухва, само скелет е останал,

и вярата в душите и сърцтата ни изгаря.

Пожарникари пламъци с маркучите обливат,

сълзи душите наводняват, огъня заливат.

И рухналата древна достолепна  катедрала,

от Бога знак е за изгубената ни в Европа вяра!

Защото молим се формално и не от душите,

и вярваме в материята лъскава, в парите!

За нас поука даде огненото ни опустошение,

в сърцата си от Господ да измолиме спасение!

И храм на вярата душите наши нека станат,

а нейно отражение да бъде всяка катедрала.

От пепелта тогава пак ще се въздигне,

щом вяра чиста във душите си постигнем.

Молитвата гореща пак ще чуят небесата,

величествен нов храм ще се издигне на земята!