Пожелавам (си)
Отваря се небесната врата,
каквото пожелавам, става мое.
Да бъда силна, стожер на света
по пътя си нагоре и нагоре.
Да мога да споделям радостта,
да имам свободата да дарявам
покълналото стръкче доброта,
което в тъмни дни ме озарява.
Очите ми да бъдат хоризонт
за скитащия в търсене на вечност,
ръцете - заземено сетиво
за всеки кратък полъх на човечност.
За всеки дъх,
от болка задържан,
да имам блага дума за утеха.
Да мога в себе си да опростя
което смятам, че ми е отнето.
До всеки връх недостижим сега,
да имам воля утре да достигна.
В подножието на светлата страна
да мога свойта сянка да обикна.
Да се превърна в остров обитаем
за давещи се в безнадежност.
Да бъда смела, в пътища незнайни
сърцето ми, когато ме повежда.
И още - искам късче нежно време
с най-топлите ръце да те прегърна.
И дъх от твоя дъх да си поема,
и тихичко в живота да се върна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
