Пожизнено
ПОЖИЗНЕНО
Оредяха ми приятелите вече...
Имам хиляди неведоми познати...
През годините Животът ни изсече...
Тук-там няколко ветрецът още клати...
Близки и роднини оредяха...
Спомени останаха в наследство -
някъде без дом, под чужда стряха...
Имам само тях и свойто детство...
И децата пътя си поеха -
в други градове, зад океани...
Картички и снимки - таз утеха
в албуми безмълвни ще остане...
Ще се срещнем някой ден, навярно -
през пространства, време и неволи...
Капчица роса ли пак ме парна?...
Или е сълза? И за какво ли?...
Не за старостта, която иде!...
Не за младостта, която мина!...
Иска ми се спретната да видя
тук, приживе, своята родина!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
