Пожизнено
ПОЖИЗНЕНО
Оредяха ми приятелите вече...
Имам хиляди неведоми познати...
През годините Животът ни изсече...
Тук-там няколко ветрецът още клати...
Близки и роднини оредяха...
Спомени останаха в наследство -
някъде без дом, под чужда стряха...
Имам само тях и свойто детство...
И децата пътя си поеха -
в други градове, зад океани...
Картички и снимки - таз утеха
в албуми безмълвни ще остане...
Ще се срещнем някой ден, навярно -
през пространства, време и неволи...
Капчица роса ли пак ме парна?...
Или е сълза? И за какво ли?...
Не за старостта, която иде!...
Не за младостта, която мина!...
Иска ми се спретната да видя
тук, приживе, своята родина!...
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
