Покажи ми път поне на тръгване
Дори да знам, че идва края,
ще тръгна, без да ми тежат мечти
и след години пак ще те позная,
а ти ще гледаш в други две очи.
Преглътнах жалкото съмнение,
не поисках и билет за връщане,
не чакам закъсняло извинение,
нито време търся - за прегръщане.
Ще се отбивам честичко в съня ти,
преди да се събудиш - ще ме няма.
Не ми предлагай дом в ума ти -
ще ти говоря и ще бъда пряма.
Огънят гори... и винаги догаря,
остават само малко живи въглени
и без начало - всичко се повтаря,
покажи ми път поне на тръгване.
ще тръгна, без да ми тежат мечти
и след години пак ще те позная,
а ти ще гледаш в други две очи.
Преглътнах жалкото съмнение,
не поисках и билет за връщане,
не чакам закъсняло извинение,
нито време търся - за прегръщане.
Ще се отбивам честичко в съня ти,
преди да се събудиш - ще ме няма.
Не ми предлагай дом в ума ти -
ще ти говоря и ще бъда пряма.
Огънят гори... и винаги догаря,
остават само малко живи въглени
и без начало - всичко се повтаря,
покажи ми път поне на тръгване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
