Ути, казват, на площада

щял да готви в този град.

После, казват, за награда,

ще раздавал и кебап.

В цял казан локомотивен,

щял да бърка със черпак…

Това трябва да се види

и да се опита чак…

Сигурно ще е вълшебно

с аромат на тържество.

За нарада е потребно

чувството за общество.

Ути може да събира

и да готви чудеса.

Той от празници разбира.

Всичко прави със душа.

Хайде всички на площада!

Ути ще ни нагости!

Празник хлебен се задава.

Част от него, ти бъди!