Ути, казват, на площада
щял да готви в този град.
После, казват, за награда,
ще раздавал и кебап.
В цял казан локомотивен,
щял да бърка със черпак…
Това трябва да се види
и да се опита чак…
Сигурно ще е вълшебно
с аромат на тържество.
За нарада е потребно
чувството за общество.
Ути може да събира
и да готви чудеса.
Той от празници разбира.
Всичко прави със душа.
Хайде всички на площада!
Ути ще ни нагости!
Празник хлебен се задава.
Част от него, ти бъди!
© Валентин Йорданов All rights reserved.