Поканих си гостенка
Направих тиквен пай.
Запарих билков чай
и пуснах мъглата да се стопли.
Не исках да слушам тъжните ѝ вопли.
Не исках да гледам как се влачи на парцали.
Чайникът щастливо бърбореше...
На тъжната мъгла говореше.
Споделяше И своите мечти,
как един ден нейният чай в небето ще полети
и като весел чаен дъжд от там ще завали...
Мъглата седеше сгушена на стола
прегърнала чаша ароматен чай.
Беше премръзнала и гола.
Много ѝ хареса моят пай.
Поотпусна се моята гостенка и заговори
за сестрите си мъгли.
Къде са родени, какво са видели,,,
Как над различни места са валели...
Как са мръзнали в ранното утро
и политали в ясния ден...
Как никой не ги е черпил като мен...
Усмихна се накрая и се изправи.
Благодари ни и весел жест направи.
От нас си тръгна весела мъгла.
Възнесе се над света
за да разкаже като весел дъжд
как пила чай с човек веднъж...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
