31.10.2017 г., 10:10 ч.

Поканих си гостенка 

  Поезия
531 0 22

Направих тиквен пай.

Запарих билков  чай

и пуснах мъглата да се стопли.

Не исках да слушам тъжните ѝ вопли.

Не исках да гледам как се влачи на парцали.

 

Чайникът щастливо бърбореше...

На тъжната мъгла говореше.

Споделяше И своите мечти,

как един ден нейният чай в небето ще полети

и като весел чаен дъжд от там ще завали...

 

Мъглата седеше сгушена на стола

прегърнала чаша ароматен чай.

Беше премръзнала и гола.

Много ѝ хареса моят пай.

Поотпусна се моята гостенка и заговори

за сестрите си мъгли.

 

Къде са родени, какво са видели,,,

Как над различни места са валели...

Как са мръзнали в ранното утро

и политали в ясния ден...

Как никой не ги е черпил като мен...

 

Усмихна се накрая и се изправи.

Благодари ни и весел жест направи.

От нас си тръгна весела мъгла.  

Възнесе се над света

за да разкаже като весел дъжд

как пила чай с човек веднъж...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??