Направих тиквен пай.
Запарих билков чай
и пуснах мъглата да се стопли.
Не исках да слушам тъжните ѝ вопли.
Не исках да гледам как се влачи на парцали.
Чайникът щастливо бърбореше...
На тъжната мъгла говореше.
Споделяше И своите мечти,
как един ден нейният чай в небето ще полети
и като весел чаен дъжд от там ще завали...
Мъглата седеше сгушена на стола
прегърнала чаша ароматен чай. ...