Mariamrad (Мария Радкова)
33 156
6.05.2008 г., 8:22 ч.

Покаяние 

  Поезия » Философска
550 0 4
Много болезнен път си избрах -
да нанасям неволно рани.
И да получа много от тях,
след несбъднати обещания...

А бих си спестила болка и грях,
с малко повече послушание.
Малко по-щастлива да бях,
не бих причинила тези рани,

малко по-търпелива да бях
и уверена в свойто дихание...
А толкова сълзи излишни пролях
и чрез тях само търсех Познание.

Най-трудния път, уви, си избрах -
сам сама си създавах страдания.
След бездни-време пак не разбрах -
това ли е само Пътят към Знанието?

Толкова трепет и обич събрах
в сърцето си плачещо, изтерзано...
Невежа, откривах сред земната прах
не утеха, а нови желания.

После безсилие някакво, гняв -
всичко премислях - остана неказано...
Малка бях... горда... каква ли не бях -
ала нарамила свойто незнание.

Бягах объркана, едва не умрях
от лутане и отчаяние.
Днес, моля, Боже за прошка - не бях
смирена достатъчно и покаяна!

Много болезнен път си избрах
да нанасям безмилостни рани
и да понасям тъй много от тях...

Ти изцели, изцели Светлината ми!

© Мария Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??