6.05.2008 г., 8:22

Покаяние

937 0 4
Много болезнен път си избрах -
да нанасям неволно рани.
И да получа много от тях,
след несбъднати обещания...

А бих си спестила болка и грях,
с малко повече послушание.
Малко по-щастлива да бях,
не бих причинила тези рани,

малко по-търпелива да бях
и уверена в свойто дихание...
А толкова сълзи излишни пролях
и чрез тях само търсех Познание.

Най-трудния път, уви, си избрах -
сам сама си създавах страдания.
След бездни-време пак не разбрах -
това ли е само Пътят към Знанието?

Толкова трепет и обич събрах
в сърцето си плачещо, изтерзано...
Невежа, откривах сред земната прах
не утеха, а нови желания.

После безсилие някакво, гняв -
всичко премислях - остана неказано...
Малка бях... горда... каква ли не бях -
ала нарамила свойто незнание.

Бягах объркана, едва не умрях
от лутане и отчаяние.
Днес, моля, Боже за прошка - не бях
смирена достатъчно и покаяна!

Много болезнен път си избрах
да нанасям безмилостни рани
и да понасям тъй много от тях...

Ти изцели, изцели Светлината ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Радкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....