Покаяние
Много болезнен път си избрах -
да нанасям неволно рани.
И да получа много от тях,
след несбъднати обещания...
А бих си спестила болка и грях,
с малко повече послушание.
Малко по-щастлива да бях,
не бих причинила тези рани,
малко по-търпелива да бях
и уверена в свойто дихание...
А толкова сълзи излишни пролях
и чрез тях само търсех Познание.
Най-трудния път, уви, си избрах -
сам сама си създавах страдания.
След бездни-време пак не разбрах -
това ли е само Пътят към Знанието?
Толкова трепет и обич събрах
в сърцето си плачещо, изтерзано...
Невежа, откривах сред земната прах
не утеха, а нови желания.
После безсилие някакво, гняв -
всичко премислях - остана неказано...
Малка бях... горда... каква ли не бях -
ала нарамила свойто незнание.
Бягах объркана, едва не умрях
от лутане и отчаяние.
Днес, моля, Боже за прошка - не бях
смирена достатъчно и покаяна!
Много болезнен път си избрах
да нанасям безмилостни рани
и да понасям тъй много от тях...
Ти изцели, изцели Светлината ми!
да нанасям неволно рани.
И да получа много от тях,
след несбъднати обещания...
А бих си спестила болка и грях,
с малко повече послушание.
Малко по-щастлива да бях,
не бих причинила тези рани,
малко по-търпелива да бях
и уверена в свойто дихание...
А толкова сълзи излишни пролях
и чрез тях само търсех Познание.
Най-трудния път, уви, си избрах -
сам сама си създавах страдания.
След бездни-време пак не разбрах -
това ли е само Пътят към Знанието?
Толкова трепет и обич събрах
в сърцето си плачещо, изтерзано...
Невежа, откривах сред земната прах
не утеха, а нови желания.
После безсилие някакво, гняв -
всичко премислях - остана неказано...
Малка бях... горда... каква ли не бях -
ала нарамила свойто незнание.
Бягах объркана, едва не умрях
от лутане и отчаяние.
Днес, моля, Боже за прошка - не бях
смирена достатъчно и покаяна!
Много болезнен път си избрах
да нанасям безмилостни рани
и да понасям тъй много от тях...
Ти изцели, изцели Светлината ми!
© Мария Радкова All rights reserved.
