Поклонници на любовта
Красива съм, нали!?
Разляла в теб душата...вино бяло.
Отпито с устни зажаднели,
любов разголена във жива плът.
И палиш огънче в камината ни жарко,
разбулваш бели страхове - с милувки ни зоват.
Прегръщаш ме със думи бисерни от злато,
изречени на глас във твоя ум.
Завиваш чувствата изстинали от самотата -
покриваш ги със топъл, огнен пух.
Красива съм, нали!? Владея ти душата!
Поклонница на моята любов.
Смирени коленичим в пламък двама,
целунати от ангел с благослов.
А вън е райска, нежна зима!
Снежинки две са тупкащи сърца.
Докосвам те. Красива съм, нали!? Вземи ме.
Със теб в снега ще се стопя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветето Б. Всички права запазени
