14.04.2009 г., 20:49

Покой

1.1K 0 0

 

Всички пориви отлитат,

отнесени от вятъра жесток.

Всички мисли се оплитат

и сливат се в блестящ поток.

 

Устните горчиво шепнат

топли думи от студени дни.

И очите тихо трепнат

от тихи, неизплакани сълзи.

 

Ръцете търсят изгорени

от слънце жарко в пясъчни гори.

И впиват се безумно уморени

в безводни сивкави скали.

 

Отминава времето без думи,

без спомени, без истинни искри.

Отива си безславно и духът ми,

потънал тъжно в тиня и  лъжи.

 

Нощите се нижат бавно

без любов, без сила, без мечти.

Ложето изстива странно

като труп под хладните звезди.

 

Целувки, вече вледенени,

бродят през лунните тъми.

И чакат от страст изпепелени

друга целувка да ги рани.

 

Всички пориви отлитат.

Аз чакам теб под ябълковия порой.

Всички мисли се оплитат.

А аз моля те за капчица покой.

 

 

13.04.2009 г., София

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Метафора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...