Покой

Всички пориви отлитат,

отнесени от вятъра жесток.

Всички мисли се оплитат

и сливат се в блестящ поток.

Устните горчиво шепнат

топли думи от студени дни.

И очите тихо трепнат

от тихи, неизплакани сълзи.

Ръцете търсят изгорени

от слънце жарко в пясъчни гори.

И впиват се безумно уморени

в безводни сивкави скали.

Отминава времето без думи,

без спомени, без истинни искри.

Отива си безславно и духът ми,

потънал тъжно в тиня и  лъжи.

Нощите се нижат бавно

без любов, без сила, без мечти.

Ложето изстива странно

като труп под хладните звезди.

Целувки, вече вледенени,

бродят през лунните тъми.

И чакат от страст изпепелени

друга целувка да ги рани.

Всички пориви отлитат.

Аз чакам теб под ябълковия порой.

Всички мисли се оплитат.

А аз моля те за капчица покой.

13.04.2009 г., София