elenabili (Елена Биларева)
297 2389
28.09.2012 г., 19:25 ч.

Поквара* 

  Поезия
663 0 8

Парадокс ли е как все броях еднотипните дни,

а в кръвта ми се гърчеше вярата - сякаш малария?

Всеки изгрев ме гледаше с уж непокварни очи,

всеки нов ден измиваше мръсните длани на стария.

 

И не мислех дори да си търся убежище в мен –

да опра разтреперана съвест на спомен за светлото.

Даже въздухът, който издишам, крещи ужасен –

осветените дири са вече погребани клетници.

 

Огледалото шумно изригва във клоунски смях.

Руини от морал се тресат в унисон с личността ми.

Светъл изгрев закашля се остро от облаци прах –

аз изтупах постелката, дето лежа съвестта ми.

 

*Вдъхновено от романа „Тютюн” на Д. Димов

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво стихотворение!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, Ева и Иван!
    Ева, стихотворението наистина е вдъхновено от образа на Ирина.
    Поздрави и хубава седмица!
  • Много зряла и дълбока мисъл! Поздравления!!!
  • Много силен стих..., какъвто е и романа..., може би е вдъхновено от образа на горката Ирина, която продава и тяло и съвест..., "Римският път излезе на шосето. Като стигна до него, Ирина отпочина малко, после взе тежката кошница в другата ръка и продължи към града. Хълмовете с лозята останаха зад нея. Тя се обърна и хвърли поглед към тях. Мисълта, че и този гроздобер, и това лято, и тази година бяха отминали, без да се случи нещо особено, я накара да почувствува тъга."...!!!
  • Много ви благодаря: Чо Ою, Белла, Силве, Кремена, Илко, Валя!
    Желая ви релаксираща неделя
  • Страхотно е!
  • Браво!!!
  • Поздравления, Ели!!!
Предложения
: ??:??