Поквара*
Парадокс ли е как все броях еднотипните дни,
а в кръвта ми се гърчеше вярата - сякаш малария?
Всеки изгрев ме гледаше с уж непокварни очи,
всеки нов ден измиваше мръсните длани на стария.
И не мислех дори да си търся убежище в мен –
да опра разтреперана съвест на спомен за светлото.
Даже въздухът, който издишам, крещи ужасен –
осветените дири са вече погребани клетници.
Огледалото шумно изригва във клоунски смях.
Руини от морал се тресат в унисон с личността ми.
Светъл изгрев закашля се остро от облаци прах –
аз изтупах постелката, дето лежа съвестта ми.
*Вдъхновено от романа „Тютюн” на Д. Димов
© Елена Биларева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Ева и Иван!
Ева, стихотворението наистина е вдъхновено от образа на Ирина.
Поздрави и хубава седмица! -
Много зряла и дълбока мисъл! Поздравления!!!
-
Много силен стих..., какъвто е и романа..., може би е вдъхновено от образа на горката Ирина, която продава и тяло и съвест..., "Римският път излезе на шосето. Като стигна до него, Ирина отпочина малко, после взе тежката кошница в другата ръка и продължи към града. Хълмовете с лозята останаха зад нея. Тя се обърна и хвърли поглед към тях. Мисълта, че и този гроздобер, и това лято, и тази година бяха отминали, без да се случи нещо особено, я накара да почувствува тъга."...!!!
-
Много ви благодаря: Чо Ою, Белла, Силве, Кремена, Илко, Валя!
Желая ви релаксираща неделя
-
Страхотно е!
-
Браво!!!
-
Поздравления, Ели!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления!