20.12.2022 г., 10:11 ч.

Полазник от Небето 

  Поезия
120 2 1

ПОЛАЗНИК ОТ НЕБЕТО

 

... усещат всичко старите ми кокали, щом ме пробудят Третите петли –
добра ли ще е зимата, жестока ли? – в душата ми бял сняг ли ще вали,
дали дошло е време за умиране? – или ще ме забрави Господ? – жив,
да купя масълце – и бучка сирене! – че да ми спретне мама кадаиф,
на Коледа да гушна пак децата си,
не бях за тях бял ангел със крилца,

 

додея ми – бодливи като кактуси! – да си провождам скъдните слънца,
да седнем на чашле мерло с аверите, нима за мен забравиха съвсем? –
и стихчетата мои да намерите? – преди да литнат в зимния мелтем,
не знам дали мечтите ми са смотани? – на всяка живинка да бъда брат.
Слез, Господи, поне веджъж в живота ми? –
полазник от Небето! – в моя свят.

 

20 декемврий 2022 г.
гр. Варна, 10, 10 ч.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??