... полека-лека ме убива ....
Между нас стоят и дните, и часовете,
дори и минутите стенат с нашта болка
и разкъсаните мигове прокудени...
Така разделечени, ние сме безпомощни
и плуваме в океана на времето.
Ще се срещнем ли в хаоса на дните ни? -
на раздялата вечна понесли бремето.
Ние се превръщаме в развалини,
руши се и нашето чувство...
Като че ли от целия свят сме обречени
да страдаме от болка неистова...
От тъмнината лъха хлад и ужас,
от които и косите ми настръхват...
В мен нещo се руши...
КРЕЩЯ!!!
Раздялата полека-лека ме убива...
Ти откраднал си сърцето ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мел Стоименова Всички права запазени
