KukLichKa (Мел Стоименова) KukLichKa (Мел Стоименова)
7
May 10, 2008, 10:21 AM

... полека-лека ме убива ....

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Между нас стоят и дните, и часовете,
дори и минутите стенат с нашта болка
и разкъсаните мигове прокудени...
Така разделечени, ние сме безпомощни
и плуваме в океана на времето.
Ще се срещнем ли в хаоса на дните ни? -
на раздялата вечна понесли бремето.
Ние се превръщаме в развалини,
руши се и нашето чувство...
Като че ли от целия свят сме обречени
да страдаме от болка неистова...
От тъмнината лъха хлад и ужас,
от които и косите ми настръхват...
В мен нещo се руши...
КРЕЩЯ!!!
Раздялата полека-лека ме убива...
Ти откраднал си сърцето ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мел Стоименова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0