27.07.2008 г., 10:14

Полет

855 0 3
Вълшебни криле ми даваш ти.
Когато ме целуваш, сякаш ми казваш: "Лети!".
С надежда изпълваш мойто сърце
и нежно разтваряш тези криле.
Караш ме да се чувствам щастлива,
сякаш в облаците заспивам.
Истинска обич ми даваш,
сред боговете на пиедестал ме поставяш.
Толкова силна е тази любов,
че знам - ще премине и в следващ живот.
И пак със същата лудост и страст,
дори след смъртта си, ще те обичам завинаги аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...