27.07.2008 г., 10:14

Полет

858 0 3
Вълшебни криле ми даваш ти.
Когато ме целуваш, сякаш ми казваш: "Лети!".
С надежда изпълваш мойто сърце
и нежно разтваряш тези криле.
Караш ме да се чувствам щастлива,
сякаш в облаците заспивам.
Истинска обич ми даваш,
сред боговете на пиедестал ме поставяш.
Толкова силна е тази любов,
че знам - ще премине и в следващ живот.
И пак със същата лудост и страст,
дори след смъртта си, ще те обичам завинаги аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...