Полет
Вълшебни криле ми даваш ти.
Когато ме целуваш, сякаш ми казваш: "Лети!".
С надежда изпълваш мойто сърце
и нежно разтваряш тези криле.
Караш ме да се чувствам щастлива,
сякаш в облаците заспивам.
Истинска обич ми даваш,
сред боговете на пиедестал ме поставяш.
Толкова силна е тази любов,
че знам - ще премине и в следващ живот.
И пак със същата лудост и страст,
дори след смъртта си, ще те обичам завинаги аз.
Когато ме целуваш, сякаш ми казваш: "Лети!".
С надежда изпълваш мойто сърце
и нежно разтваряш тези криле.
Караш ме да се чувствам щастлива,
сякаш в облаците заспивам.
Истинска обич ми даваш,
сред боговете на пиедестал ме поставяш.
Толкова силна е тази любов,
че знам - ще премине и в следващ живот.
И пак със същата лудост и страст,
дори след смъртта си, ще те обичам завинаги аз.
© Антоанета Георгиева All rights reserved.
