24.01.2025 г., 11:17

Полет

408 0 1

Направих стълба до небето
от музика, от трепет, топлина.
Оставих място и за тебе -
към синевата искаш ли, ела!

 

Помолих тази нощ Луната
при теб да дойде нежна и добра
и лъч от мене да изпрати
сърцето ти да стопли във съня.

 

За мене нищичко не искам,
че аз живея в друг различен свят.
Животът здраво ще изстискам!
Летя и падам с миналото пак…

 

Направих стълба в небесата
от музика, от трепет и мечта,
да  стигнем двама със сърцата
до синевата без крила.

 

Че птицата от рано става
и все натам задъхано лети
Небето да погали само -
ти като нея можеш ли - кажи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...