Jan 24, 2025, 11:17 AM

Полет

  Poetry » Love
398 0 1

Направих стълба до небето
от музика, от трепет, топлина.
Оставих място и за тебе -
към синевата искаш ли, ела!

 

Помолих тази нощ Луната
при теб да дойде нежна и добра
и лъч от мене да изпрати
сърцето ти да стопли във съня.

 

За мене нищичко не искам,
че аз живея в друг различен свят.
Животът здраво ще изстискам!
Летя и падам с миналото пак…

 

Направих стълба в небесата
от музика, от трепет и мечта,
да  стигнем двама със сърцата
до синевата без крила.

 

Че птицата от рано става
и все натам задъхано лети
Небето да погали само -
ти като нея можеш ли - кажи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...