16.02.2013 г., 23:16

Полет

1.4K 0 2

                                                           Полет

                                         Летя, летя, нося се из сини небеса.

                                        Продължавам да търся нещо ново.

                                И не мога до спра. Копнежът ми не позволява.

 

                                        Летя като волна птица. И не мога

                            да спра. Искам още и още от вълшебния еликсир

                                                  на това синьо царство.

 

                                        Но полетът ми спря, някаква

                                 жестока и необяснима сила счупи

                                 моите крила. Ранена съм, но знам, че

                                              пак ще мога да летя!

                                     

                                                                                   Елизабет Годжеманова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Годжеманова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...