Полет
Летя, летя, нося се из сини небеса.
Продължавам да търся нещо ново.
И не мога до спра. Копнежът ми не позволява.
Летя като волна птица. И не мога
да спра. Искам още и още от вълшебния еликсир
на това синьо царство.
Но полетът ми спря, някаква
жестока и необяснима сила счупи
моите крила. Ранена съм, но знам, че
пак ще мога да летя!
Елизабет Годжеманова
© Елизабет Годжеманова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
