Полет към Слънцето
Протегнах се към Слънцето с надежда
да докосна с пръст космическата свещ,
а облаците, сякаш в паяжинна прежда,
погълнаха ме като хищник вещ.
Понесох се сред бялото вълнение
във търсене на звезден прах,
но не звезди, а лунно затъмнение
вещаеше поредният ми крах.
Не исках да повярвам, че ще падна,
подритван от немирния ветрец,
а Прометей пред мене огъня открадна
и върна се като светец...
А аз навярно ще изчезна
като диря от случаен самолет,
но имах смелост да посегна,
дори да бъда за това проклет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
