Полет към Слънцето
Протегнах се към Слънцето с надежда
да докосна с пръст космическата свещ,
а облаците, сякаш в паяжинна прежда,
погълнаха ме като хищник вещ.
Понесох се сред бялото вълнение
във търсене на звезден прах,
но не звезди, а лунно затъмнение
вещаеше поредният ми крах.
Не исках да повярвам, че ще падна,
подритван от немирния ветрец,
а Прометей пред мене огъня открадна
и върна се като светец...
А аз навярно ще изчезна
като диря от случаен самолет,
но имах смелост да посегна,
дори да бъда за това проклет!
© Леонид Стоянов All rights reserved.
