9.06.2015 г., 22:11  

Полет към Вечността

2.1K 4 25

 

Махалото на Времето възседнал,

прелиташ в транс

над тихата му бездна.

Летиш в мистичен полумах

и сочиш

полупространството,

в което ще изчезнеш...

В обратната посока пак те няма.

И да те имаше

нима ще те намерят?

Безбройни сиви

и еднакви птици

следите ти надушили

те следват...

Чистачите на Времето!

Със крясък

ятата им и зрънце не оставят.

Очите им са втренчени

до блясък.

Те хищните си клюнове

разтварят...

Назад глава тогава

не извръщай.

Летенето сега е неизвестност.

Врата на хоризонта

се отваря...

Ще минеш ли?

Ще стигнеш ли до Вечност...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разтърсваш Младен,изпаднах в транс,докато го попивах дума по дума.Късно се натъквам на него,много силно!
  • Благодаря ти, Георги! Трогнат съм. Не очаквах след толкова време някой да се заинтерисува от този текст. Така че прощавай за закъснението.
  • Безполезно е вглеждането назад в пространствата на Времето.
    Единственият избор е да бъдеш верен на себе си по пътя към Вечността, независимо от Чистачите на Времето! Поздравления за оригиналността и простора на мисълта, Мисана!
  • Силно ме трогна, Цвети! Мерси за оценяването и за хубавите думи!

    Поздравявам те с това: https://www.youtube.com/watch?v=6pIETrCj8vA

    Да ти е много хубава вечерта!

    Благодаря, Лейди Фокс! Скорпионс е група, която много уважавам. Рядко талантливи професионалисти. Мерси, че оцени и коментира текста ми.
    Нека за теб звучи великолепната група Реър Бърд, с нещо, което ще ти напомни сигурно за романа на Маргарет Мичъл "Отнесени от вихъра":

    https://www.youtube.com/watch?v=w5zbv2-ZL_o

    Лека и релаксираща вечер!
  • Много ми хареса! Разтърстващ стих. Мъдра поетичност. Великолепно написано. Поздравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...