Полет с теб
Намирам те и после те изгубвам,
сънувам те, че пак стоиш пред мен.
И пролет е, и цветно е, и хубаво,
и няма край на този слънчев ден.
Жадувам те, защото си неистинска,
дъха ти – роза, кожата – памук.
Не си ли пролетта в която плиска се
на извор чист треперещия звук?
Усещам как в косите ти – блестящите,
танцува топъл полъх на южняк.
И сякаш съм докоснал капка щастие –
сълза ли е, роса ли е – не, знак…
че грабваш ме с крилете си – небесните,
подобно тайнство, мистика, мираж.
И литваме след ехото от песните
към звезден бал – в космичен воаяж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
