Намирам те и после те изгубвам,
сънувам те, че пак стоиш пред мен.
И пролет е, и цветно е, и хубаво,
и няма край на този слънчев ден.
Жадувам те, защото си неистинска,
дъха ти – роза, кожата – памук.
Не си ли пролетта в която плиска се
на извор чист треперещия звук?
Усещам как в косите ти – блестящите,
танцува топъл полъх на южняк.
И сякаш съм докоснал капка щастие –
сълза ли е, роса ли е – не, знак… ...