Обич пулсира...
Винаги тих, деликатен, спокоен,
ти си ми нежна опора.
Спрях се за миг, без да знам дори кой си –
само да си поговорим.
Вече не мога без теб. И те търся,
щом стане много студено.
С радост във твоя добър свят потъвам,
бяга тъгата от мене.
Ти си ми пролетен вятър в косите,
свеж листопад многоцветен.
Пълниш душата ми – медена пита.
Обич пулсира в сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
