Винаги тих, деликатен, спокоен,
ти си ми нежна опора.
Спрях се за миг, без да знам дори кой си –
само да си поговорим.
Вече не мога без теб. И те търся,
щом стане много студено.
С радост във твоя добър свят потъвам,
бяга тъгата от мене.
Ти си ми пролетен вятър в косите,
свеж листопад многоцветен.
Пълниш душата ми – медена пита.
Обич пулсира в сърцето.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
