Политически реквием
„Тумба лумба два дни,
догодина – гладни...”
Радой Ралин
Не ще участвам във борба за кокал.
Той вече е оглозган, господа.
Гювечът е обран, изсмукан сока,
олизани последните блюда.
Разбрах какво лайно ще изсерем.
Прогнозата достатъчно е гадна.
И, ако все пак дръпнем някой ден,
ще лъсне голият ни задник.
Държавата умря. Повея смрад
и търтеите гладни излетяха.
На глупостта в последния парад
последните участници вървяха.
Вървяха дружно – роб до роб.
„Ний пак сме тук – напред, другари!”
Копаха дружно – гроб до гроб
простаци и потомствени гробари.
Държавата умря; готов е гроба –
народен вот, закони, герб, печат...
Различни псета със различна злоба
над мършата и вият, и квичат.
Но напънът приключи, завоня
и влакът за Европа забуксува.
Законът бе магарешка пръдня,
а парламентът – плют и псуван.
Накрая – знамето със сърп и чук,
тълпа голтаци, грак на лешояди,
камари политически боклук,
преживящо електорално стадо...
1995 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
