19.06.2018 г., 14:10

Политолози

845 0 0

 

Умора нямат.

Пак накачулени

край вещерския,

бълващ злост казан,

вещаят мор и глад,

живот в средновековие,

а си живуркат на хайвер

и топъл хляб.

 

Защо така,

навярно вее скука -

едно и също,

липсва пълен кеф,

все помежду си

да си мерят …гушите,

разменят и жени,

студени като барелеф.

 

Сковава страх.

Във плитките им гънки

блещука фар мъглив,

обажда с тънък глас.

Последно ставаше въпрос

за първи. Отличници

в кръга

на земния атлас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...