23.02.2008 г., 15:56

Половин век - половин съдба

2.3K 1 36

 Посветено на съпруга ми, с много обич, за петдесетгодишния юбилей!

 

 

Половин век - половин съдба.

Преминал си през топлите сезони,

през пролет китна - красота

и лято, с натежали плодни клони.

 

Събирал слънцето от младостта,

надмогнал всички летни урагани,

в душата съхранил си тази топлина

на въгленчето-амулет, за да те брани.

 

Днес, прекрачвайки към есента,

огледай се в очите на децата.

Посей надеждата и в техните сърца,

и мъдростта, натрупал от съдбата.

 

И пътя свой достойно продължи,

защото той е лична провокация.

Събирай спомени, но сбъдвай и мечти!

Зимата срещни... без абдикация!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уважение!
  • Поздравявам те,Таничка!
    Прекрасно посвещение!Неповторимо и незабравимо,сътворено с много любов.Сигурна съм,че по-скъп подарък от твоя не може да има.
    Обичайте се и бъдете щастливи!
  • С известно закъснение - да сте живи и здрави, не само юбиляра, всички вкъщи!!! Прекрасна, както винаги!!!
    С обич, Таничка!!!
  • Макар на голяма патерица виртуална целувка за юбиляра и Наздраве!!!
  • Впечатляващо посвещение!
    Поздравления и за двама ви,макар и на патерици!!!
    Обичайте се!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...