28.02.2010 г., 10:13

Полубдения

564 0 9

 

 

 

Сам виното допивам в полумрака

на маса пред догарящите свещи,

а мислите сгъстени ме очакват

на прага, по посоките горещи.

 

 

Следа ли криволичеща да хвана

на пътя ми утъпкан към дома си?

Нагоре ли да свърна към Балкана

в пътеките на спомените властни?

 

 

И в нощите ми - сънни полубдения,

от моето квадратно одеяло

излитат полукубови видения

до утрото! - в стъклата изсветляло...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...