Feb 28, 2010, 10:13 AM

Полубдения

  Poetry » Other
568 0 9

 

 

 

Сам виното допивам в полумрака

на маса пред догарящите свещи,

а мислите сгъстени ме очакват

на прага, по посоките горещи.

 

 

Следа ли криволичеща да хвана

на пътя ми утъпкан към дома си?

Нагоре ли да свърна към Балкана

в пътеките на спомените властни?

 

 

И в нощите ми - сънни полубдения,

от моето квадратно одеяло

излитат полукубови видения

до утрото! - в стъклата изсветляло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...