Полуизмислено
Измислих си пространство.
За да дишам.
Измислих си и
стълбата - живот.
Изкачвам се към
себе си... и пиша.
Успяла съм.
(До средното ниво).
Измислих си
да нямам коридори.
Измислих си да
бъда като стих.
Отдавна пристрастих
се към простори.
Не мога да живея
сред стени.
Измислих свободата си.
Без граници.
Измислих си
приятели тогава.
Изписвам се. И
късам стари страници.
Научих се, но трудно
се прощава.
За да дишам.
Измислих си и
стълбата - живот.
Изкачвам се към
себе си... и пиша.
Успяла съм.
(До средното ниво).
Измислих си
да нямам коридори.
Измислих си да
бъда като стих.
Отдавна пристрастих
се към простори.
Не мога да живея
сред стени.
Измислих свободата си.
Без граници.
Измислих си
приятели тогава.
Изписвам се. И
късам стари страници.
Научих се, но трудно
се прощава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
