22 мая 2008 г., 11:25

Полуизмислено

1.1K 0 32
Измислих си пространство.
За да дишам.
Измислих си и
стълбата - живот.
Изкачвам се към
себе си... и пиша.
Успяла съм.
(До средното ниво).
Измислих си
да нямам коридори.
Измислих си да
бъда като стих.
Отдавна пристрастих
се към простори.
Не мога да живея
сред стени.
Измислих свободата си.
Без граници.
Измислих си
приятели тогава.
Изписвам се. И
късам стари страници.


Научих се, но трудно
се прощава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отдавна пристрастих
    се към простори.
    Не мога да живея
    сред стени.

    Невероятна Вселена си ти, Ели, невероятна!...
    С обич!!!
  • като стих си наистина...невероятно добре написана...
  • Уникално!!!!!!!!
  • Браво, Ели! Много ми хареса! Поздрави!
  • Аааа, сега разбрах! Втора чакра - ясно! То повечето стигат само до там, ама смело нагоре! Току виж, си клъвнала Кундалини по темето!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...