Полуизмислено
За да дишам.
Измислих си и
стълбата - живот.
Изкачвам се към
себе си... и пиша.
Успяла съм.
(До средното ниво).
Измислих си
да нямам коридори.
Измислих си да
бъда като стих.
Отдавна пристрастих
се към простори.
Не мога да живея
сред стени.
Измислих свободата си.
Без граници.
Измислих си
приятели тогава.
Изписвам се. И
късам стари страници.
Научих се, но трудно
се прощава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
