May 22, 2008, 11:25 AM

Полуизмислено

Poetry » Other

1.1K 0 32

Измислих си пространство.
За да дишам.
Измислих си и
стълбата - живот.
Изкачвам се към
себе си... и пиша.
Успяла съм.
(До средното ниво).
Измислих си
да нямам коридори.
Измислих си да
бъда като стих.
Отдавна пристрастих
се към простори.
Не мога да живея
сред стени.
Измислих свободата си.
Без граници.
Измислих си
приятели тогава.
Изписвам се. И
късам стари страници.

Научих се, но трудно
се прощава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Отдавна пристрастих
се към простори.
Не мога да живея
сред стени.

Невероятна Вселена си ти, Ели, невероятна!...
С обич!!!

2008-05-25T18:58:17+03:00
lady_rose (Единствена)

като стих си наистина...невероятно добре написана...

2008-05-24T12:02:03+03:00
бармах (Леонид Стоянов)

Уникално!!!!!!!!

2008-05-23T23:57:50+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Браво, Ели! Много ми хареса! Поздрави!

2008-05-23T14:29:44+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Аааа, сега разбрах! Втора чакра - ясно! То повечето стигат само до там, ама смело нагоре! Току виж, си клъвнала Кундалини по темето!

2008-05-23T13:22:24+03:00