Полуизмислено
Измислих си пространство.
За да дишам.
Измислих си и
стълбата - живот.
Изкачвам се към
себе си... и пиша.
Успяла съм.
(До средното ниво).
Измислих си
да нямам коридори.
Измислих си да
бъда като стих.
Отдавна пристрастих
се към простори.
Не мога да живея
сред стени.
Измислих свободата си.
Без граници.
Измислих си
приятели тогава.
Изписвам се. И
късам стари страници.
Научих се, но трудно
се прощава.
За да дишам.
Измислих си и
стълбата - живот.
Изкачвам се към
себе си... и пиша.
Успяла съм.
(До средното ниво).
Измислих си
да нямам коридори.
Измислих си да
бъда като стих.
Отдавна пристрастих
се към простори.
Не мога да живея
сред стени.
Измислих свободата си.
Без граници.
Измислих си
приятели тогава.
Изписвам се. И
късам стари страници.
Научих се, но трудно
се прощава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
