Полунощ... и ти
Полунощ... и ти
В сладък грях
през деня сънувам те,
в малка вечност
вечерта събуждам се.
Очите си все още не отварям,
насън лицето само твое търся,
сърцето ти с милувка аз подгрявам.
И защо ли не искам да се будя?
Телата топло допират се
и точно в бяла полунощ
нещо случва се…
С целувка сластна
започва нашата приказка,
бездумна и безкрайна,
разказваме си я,
Аз и ти -
Две сънуващи души.
П.С. Вечерта и светът пред нас са...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Юнаков Всички права запазени
Усмихна ме 
Поздрав!
