Полуснежинка

9.11.2020 г., 1:39 ч.

Поезия

5.0 / 5

289 3 4

Не нападайте грешките, всичките, моля ви!
Прекалено е млада, прекалено въздушна.
Направляват живота ѝ спомени, моливи,
затъпени и призрачни, вити, послушни.
За пред хора не е, побелява ѝ рамото,
недонесло от страшния дъх на снежинките.
Мнима старост - сърдитата, дивата, нямата
подстрекава съня ѝ да крие калинките.
Там е много зелено, наивни - очите ѝ,
няма нищо освен срамежливо намятане.
Този сняг е от болки и трепет политнали
и пчеличка случайно дошла в аромата им. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Между покоя и хаоса...
Вплитане на обич

Ти си толкова малка и крехка. И светът ти е само добро. А аз вплитам съвети в жилетка да те пазят от...
* * *

В зеленото на моите очи все още онзи тъжен спомен диша. След счупено - лепеното личи и връзвам си ръ...
Изгубена във времето след теб

Да беше паднал гръм – да ме удари, земята да се бе разполовила, пороен дъжд да беше ме удавил във он...

Още произведения »