Полуснежинка
Полуснежинка
Не нападайте грешките, всичките, моля ви!
Прекалено е млада, прекалено въздушна.
Направляват живота ѝ спомени, моливи,
затъпени и призрачни, вити, послушни.
За пред хора не е, побелява ѝ рамото,
недонесло от страшния дъх на снежинките.
Мнима старост - сърдитата, дивата, нямата
подстрекава съня ѝ да крие калинките.
Там е много зелено, наивни - очите ѝ,
няма нищо освен срамежливо намятане.
Този сняг е от болки и трепет политнали
и пчеличка случайно дошла в аромата им.
Но сълзица разпада се - момина, сънена,
като цвете в градина крилато поникнало,
а мечтите ѝ - сякаш рисувани с въглени
полудели, заплетени в спомени, викнали,
че са нужна, далечна, но търсена мистика,
само не и луна бледолика изгрее ли...
Заваляват с небето и впиват се в лист и кал,
недостъпкани (призраци) ангел намерили...
Не потъпквайте грешките зъзнещи, моля ви!
Те са малка надежда за идните пролети.
С нежността на звънче над невидими проливи
напояват звезди непрогледнали полети...
Запечатват следите пътеки на влюбени.
Светлината и мракът се сливат под сенките.
Огледално се гледат рисунки изгубени,
обикаляйки облаци с щрихи най-леки...
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря!
Снежинката, докосне ли се до нещо, се разтапя, но... тя е едно от най-красивите неща, които можеш да видиш. Съвършена! Дори когато се разтапя... Радвам се, че почувствахте... -
Като песен е.
Поздравявам те. -
Разкош, Йоанка!
Поздрави!❄❄❄ -
Йоана, радвам се когато видя, че злото и завистта у другите, може да роди поезия, както е в този конкретен случай. Аз лично съм приел за себе си аксиомата, че светът е зъл. Дори цялата вселена. Тя е обагрена със завист и зложелателство. На този мрачен фон ние трябва да се радваме, когато срещнем добри хора, които се радват на написаното от нас и го приветстват. Аз виждам, че има такива добри хора. На тях се крепи вярата ми, че пламъчетата на малките свещички няма да угаснат. Поздравявам те за стиха ти. Както винаги, съумяваш да се издигнеш над ординарната поезия и да ни поднесеш редове като:
"Не потъпквайте грешките зъзнещи, моля ви!
Те са малка надежда за идните пролети.
С нежността на звънче над невидими проливи
напояват звезди непрогледнали полети...
Запечатват следите пътеки на влюбени.
Светлината и мракът се сливат под сенките.
Огледално се гледат рисунки изгубени,
обикаляйки облаци с щрихи най-леки..."
Редове, без съмнение, възхитителни!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
