Полуснежинка
Полуснежинка
Не нападайте грешките, всичките, моля ви!
Прекалено е млада, прекалено въздушна.
Направляват живота ѝ спомени, моливи,
затъпени и призрачни, вити, послушни.
За пред хора не е, побелява ѝ рамото,
недонесло от страшния дъх на снежинките.
Мнима старост - сърдитата, дивата, нямата
подстрекава съня ѝ да крие калинките.
Там е много зелено, наивни - очите ѝ,
няма нищо освен срамежливо намятане.
Този сняг е от болки и трепет политнали
и пчеличка случайно дошла в аромата им.
Но сълзица разпада се - момина, сънена,
като цвете в градина крилато поникнало,
а мечтите ѝ - сякаш рисувани с въглени
полудели, заплетени в спомени, викнали,
че са нужна, далечна, но търсена мистика,
само не и луна бледолика изгрее ли...
Заваляват с небето и впиват се в лист и кал,
недостъпкани (призраци) ангел намерили...
Не потъпквайте грешките зъзнещи, моля ви!
Те са малка надежда за идните пролети.
С нежността на звънче над невидими проливи
напояват звезди непрогледнали полети...
Запечатват следите пътеки на влюбени.
Светлината и мракът се сливат под сенките.
Огледално се гледат рисунки изгубени,
обикаляйки облаци с щрихи най-леки...
© Йоана All rights reserved.
Снежинката, докосне ли се до нещо, се разтапя, но... тя е едно от най-красивите неща, които можеш да видиш. Съвършена! 
