djinna (Петя)
1 6
23.03.2008 г., 9:16 ч.

Полъх 

  Поезия » Любовна
917 0 4

Тя беше близка.

Тя беше плът.

Тя беше плитка.

Тя беше кръв.

Плитката й бе от три части -

нежност, стил и красота,

а самата тя една искра

... във вечността...

Някога и част от моята душа.

Тя беше моето възхищение.

Тя беше моето настроение.

Тя беше любовта!

А сега какво е?

Спомен от плътта?

Полъхът на любовта?

Цветът на кръвта?

Надежда, да бъде вечна тя!

Но сега е и далечна,

сега е само видение,

сега е и вечна,

сега е само вдъхновение...

И ще бъде...

полъхът на любовта във вечността.

© Петя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??