Полъх
Тя беше близка.
Тя беше плът.
Тя беше плитка.
Тя беше кръв.
Плитката й бе от три части -
нежност, стил и красота,
а самата тя една искра
... във вечността...
Някога и част от моята душа.
Тя беше моето възхищение.
Тя беше моето настроение.
Тя беше любовта!
А сега какво е?
Спомен от плътта?
Полъхът на любовта?
Цветът на кръвта?
Надежда, да бъде вечна тя!
Но сега е и далечна,
сега е само видение,
сега е и вечна,
сега е само вдъхновение...
И ще бъде...
полъхът на любовта във вечността.
© Петя All rights reserved.
