ПОЛЮСИ

Обичай ме такъв, какъвто съм.
С плюсовете, минусите в мен.
Не мога еднополюсен да бъда,
макар и към доброто устремен.

За теб което е красиво,
длъжен ли съм да харесвам аз?
Влюбена си в прозата велика,
а аз - в митичния пегас.

Обичам и децата, и цветята.
Клошар когато видя, ме боли.
Ценя ти жаждата за кариера.
Ценя ума ти и съветите дори.

Не ме вини, че галя псе бездомно.
С какво виновно е пред нас?
С това, че старец зъл, минавайки, го срита
и камъни хлапак му хвърля час след час?

Дори когато из гората бродя,
не тъпча горските цветя.
Поклон готов съм да направя
пред вековни дървеса.

Поклон готов съм да направя
пред майката, отгледала дете.
Поклон пред бременната дама,
понесла тежки чанти във ръце.

Видя ли блудницата там, отсреща?
Помисли ли каква е нейната вина?
Освен това, че сводник с ярост нечовешка
тормози я до късно през нощта.

Ти вчера беше с господина,
флиртуващ с теб със заучени фрази.
А вечерта той от тука премина
и знаеш ли... продължи пътя си с ТАЗИ.

Такъв, какъвто съм, ме приемай.
Тъй както те приех и аз.
Ще ти прощавам грешки невинни,
ще ми прощаваш моите ти!