Ползотворен ден

Денят ми на вятъра няма да иде

и даже да драсна един апокриф,

когато след време четецът го види,

ще знае, че бил съм аз някога жив!

Денят ми напразно не ще си замине,

ще пиша, макар да излезе боклук,

че тялото мое, когато изстине,

да кажат поне, че присъствал съм тук!

Денят ми не ще е изгубено време,

щом в този набързо скалъпен сонет

посятото малко, невидимо семе

ще следва словата на моя завет   ̶

да никне в сърцето, а не да задреме

в ума, с битовизми изцяло зает!