9.05.2012 г., 15:47

Ползотворен ден

1.1K 0 0

         Ползотворен ден

 

Денят ми на вятъра няма да иде

и даже да драсна един апокриф,

когато след време четецът го види,

ще знае, че бил съм аз някога жив!

 

Денят ми напразно не ще си замине,

ще пиша, макар да излезе боклук,

че тялото мое, когато изстине,

да кажат поне, че присъствал съм тук!

 

Денят ми не ще е изгубено време,

щом в този набързо скалъпен сонет

посятото малко, невидимо семе

ще следва словата на моя завет   ̶

 

да никне в сърцето, а не да задреме

в ума, с битовизми изцяло зает!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...