“Със словото аз браня човека…”

Великий човеко,
Печален, уморен, смирен.
Шепотът ти носи леко
листата на азурния лен.
И твоята памет плува
в безконечен поток
От обща
Мъка,
Болка,
Страдание
В тоз тъмен, черен смок.
Цепи въздуха смъртоносния рог.
Това е Валхала,
твоя мрачен и тъмен чертог,
що за живите е воала.
О, Парфисал,
пазител на Светия Граал,
Ще принесем в жертва,
Нашата тъга, скръб и печал.
Ти наму даваш ожидание,
и лечиш нашето страдание.
Кралю, ти знаеш,
че мълчанието е загуба,
а незнанието на народа
е поличба пагубна,
водеща право към общата гибел…
Ти, царю, учи ни,
че словото е пурпурна стрела,
забиваща се право в неприятелската глава.
И ний плуваме в тинята гъста
от души неспокойни и зли,
светлината морнобяла на кръста
избавя ни в тежки дни.

Главатарю честити,
Нека измъчените следват твоите думи велики!

Бележка от автора

Това е творба, която написах по случай 99 години

от смъртта на Гео Милев. Надявам се да ви хареса,

въпреки че не е много добра. Ще гледам да публикувам други

мои творби. Знам, че те не са нищо особено, но се надявам

да носят един вид упование на читателите.